ВАСИЛ ЛЕВСКИ – прожекция на словото на Ваклуш Толев – 19 февруари – Радио Варна

 

С ВОЛЯТА НА ЦЕЗАРЯ И С МОЛИТВАТА НА ЖРЕЦА

Ваклуш Толев

Ваклуш Толев е автор на трилогията “История на религиите”, книгата “Седемте Лъча на еволюцията”, сп. “Нур” и др. Той е познат на обществеността ни със словата си по повод бележити дати и годишнини от националната ни история: "България – дух и култура", "Будителството – национална свяст", "Трети март – съдба", "Религиите по българските земи" и мн. др. На 19 февруари град Ловеч ще отбележи 130-годишнината от обесването на Левски с тържествено слово на Ваклуш Толев.

По идея на Толев е инициативата на Обществото Път на Мъдростта: 28 август, датата на кончината на цар Борис III – Обединител, да се утвърди за Ден на 13 поименни безсмъртни българи и да се изгради Дом-светилище за тях. Това да бъде българският социален учебник на приложна отговорност и национална доблест, иска той. Сред тези 13 безсмъртници на България нарежда Левски и го нарича Икона на българската свобода.

Левски – предречена и необходима, мистична и исторически реална жертва! Той няма само рождена дата, нито е само къс от историческия ни живот, но има и “страшно бесило”! Много лесно може да му се направи биография. Биография има всеки човек – родил се, живял, оплодил земята, умрял. Това ли е Левски? Това ли е в историята на българския народ?

За Левски трябва да се направи характеристика, не биография. Защото той сложи една нова тайна в пътя на историята, че история се прави с волята на Цезаря и с молитвата на Жреца. Направи едно велико съчетание между молитвеника и бунтовника като сумира двете големи тайнства: олтар на служението му стана България и купол на кръщението – революцията.

Беше и светски, и духовен водач, защото където и да отидеше основаваше комитети и пееше своето “Достойно есть”. Затова не можем да го сравним с нищо от световните измерения на борци за свобода. От тях никой не беше наречен “Апостолът”!

Светостта му, с която си служеше, е несравнима. Тя е просто Христовото смирение в отговорност пред съвестта – будния Бог в човека! Смирението го направи величав; дарбите го направиха достоен за жертва!

И ние не бива да отнемем отговорността на Голготското божествено пътуване на този човек. Той отиде и се пожертва сам! Защото не искаше да бъде байрактар зад Дунава или да се крие в къщите на някои байновци, които го мислеха за светец. Не! Той трябваше да спре разгрома и след това да се принесе в пълна жертва, за да свърши така, както беше казал: "Ако спечеля, печели цял народ, ако губя – губя само мене си!"

Трябва да знаем, че един народ не върши погребение, само защото е подвластен на закона на смъртта. Един народ върши погребение, защото има убеждение, че има възкресение! Това беше Левски! Той съчета: дързостта на Аспарух, проницанието на Покръстителя, мъдростта на Симеон, жертвата на Евтимий, бродничеството на Паисий – всичко, което е правила България!

Бог е усмирил душата му! Аз не приемам, че някои в друг полк са отишли и не работят. Работят! Няма други полкове! Има Дом на безсмъртните и там той ще работи за всичката бъднина, която е отредена на Духа на България. Той – Иконата на българската свобода!

Вход: свободен